четвъртък, 24 март 2016 г.

ЕТНА - ВУЛКАН НАД ОБЛАЦИТЕ

Отдавна си бях поставил за цел да посетя някой вулкан, по възможност действащ със всичките му красоти, лава, пушек и височина. След известно проучване, стигнах до извода, че Етна е най-лесен и достъпен в нашият регион. И така целта беше поставена, оставаше да си намеря съмишленици да споделят ентусиазма ми. Това беше по лесната задача, приятели лесно се намериха и сформирахме компактна група. Последва търсене на самолетни билети, проучване на маршрути и други такива занимания, които са си половината пътуване. В крайна сметка се реши, пътуването да е март месец 2016г.
 
 Полета до о.Сицилия, гр. Катаня трае около 2 часа, със летищните проверки.




Кацнахме благополучно в Катаня и от летището ни се разкри тази гледка, достатъчна да ни въодушеви за следващите няколко дни. Първи изглед към планината и Етна.

Първите 2 дни прекарахме в разглеждане на забележителностите на градчето, и в опити да си намерим кола под наем. От Катаня, Етна изглежда по този начин, предизвикателна и плашеща на моменти.
На третия ден станахме много рано сутринта, 5:00ч. Закусихме, натоварихме екипировката и се качихме на колата. Навън валеше дъжд, но това не можеше да спре ентусиазма ни. Пътят до началната точка на изкачването е около 45 мин. Планината се вижда почти през цялото време и изглеждаше доста намръщено.
Пристигнахме на паркинга около 7:00 ч. Наоколо изглеждаше, че вечерта е валяло сняг. Пътят беше замръзнал и се виждаха следи от 2-3 автомобила преди нас. Паркинга беше абсолютно празен, и ние се зачудихме на кой да си платим престоя на колата. Наоколо не се виждаше жива душа. В крайна сметка решихме да рискуваме, като оставим колата на паркинга, без да сме платили, то така си и остана. Навсякъде има табели за платен паркинг, ама няма на кой да платиш. В крайна сметка паркинга ни излезе безплатен, не знам дали е на късмет или просто сме уцелили безплатен ден.
Около 7:30 вече натоварени с раниците стъпахме на заснежената пътека за нагоре. Времето се очертаваше да е превъзходно. Поне на пръв поглед.
Ние избрахме да подходим под лифта и така спестихме няколко завоя на пътеката. Започнахме с рязко изкачване нагоре, запъхтяването е гарантирано и пулсът ти започва да бие в гърлото. Гледките са зашеметяващи и тук някъде видяхме първия си кратер, някакъв стар кратер, който в миналото е избил на това място, но това е било много отдавна, когато вулкана много се е ядосал и е излял лавата си чак до Катаня и е унищожил половината град.
Часът вече беше около 08:15, когато взеха да ни настигат тези камиончета.

Вечерта беше вилняла снежна буря и на места снегът достигаше до кръста а дори и човешки ръст. Добре че преди нас беше минал снегоринът, та да прокара просека за да не се борим със снега от самото начало.

Вятърът беше изваял прекрасни скулптури наоколо.

По някое време настигнахме и самият снегорин, който нямахме време да чакаме, защото се бореше с огромни преспи и много бавно напредваше нагоре.
Тук някъде се спусна много гъста мъгла и аз си помислих, че качването ни до горе ще е напразно и няма да получим гледките, за които бяхме дошли. На 200-300 метра по натам срещнахме и помощника на снегорина, огромен багер, който в мъглата изглеждаше доста мистично, като някакво чудовище излязло от властелина на пръстените.
Подминахме машините и продължихме нагоре, тук някъде се появи и този приятел, по късно разбрахме, че се казва Пиедро и е планински спасител. От скука си ходи по маршрута и се закача със туристите. Беше много гальовен и мил.
Най – накрая стигнахме до края на туристическия маршрут. До тук се качват камиончетата и едни машини приличащи на траковете, които заглаждат ски пистите, но с кабинка за 10-12 човека. Камиончетата взимат туристите от лифта и ги докарват до тук. Това е най ниският и достъпен кратер. Оставят туристите да се поснимат, и прибират предната група. И така през 15 мин. се качва по една група.

Тук съм се снимал с остатъците от въжето, което загражда пътят нататък, и предупреждава нещо за опастност, само че на италиански, а и табелата беше половината под снега. 
Междувременно се бяхме изкачили над облаците и времето беше прекрасно до където ти стига погледа се виждаше безкрайното море от пух.
След кратка почивка, прескочихме въжето и се отправихме към истинското изпитание за деня.

Гледка към първи кратер (по ниският от двата)
Снимка на морето
Последва изкачване, което беше доста трудно. Въздухът се разреди и се усещаше със всяка направена крачка, че започваш да дишаш като локомотив. Направих си схема на всеки 30 крачки да спирам за по 10-15 секунди за да дишам. Друга трудност беше, димът който изпускаше кратера, не знам какво точно вещество е, но директно вдишано те удря чак в корема остра и задушлива  миризма.
Изкачването продължи около час. Въпреки, че земята е топла от недрата на вулкана, сняг има доволно много. На места се затъва до коляно и като цяло снегът затруднява допълнително движението. Но накрая стигнахме до ръба на Етна, и аз се отдадох на заслужена почивка.


 След като възстанових силите си и изпих доволно количество чай, започнах да се оглеждам наоколо и да правя снимки.


Както се вижда на снимките, от кратера излиза постоянен пушек, съставен от някакви отровни вещества трудни за вдишване. Пушекът е много плътен и почти не позволява на обектива да проникне в самият кратер. Само в много редки моменти димът се разсейва за няколко секунди и това повдига воала на потайността. Както и очаквахме, лава не се виждаше никъде, напротив, имаше сняг в самият кратер. След като снимахме и погледахме, решихме да се пробваме да качим най –високата точка на кратера – 3325м. До тук бяхме на 3285м. И така тръгнахме по ръба на кратера, като наоколо се виждаха пукнатини незнайно колко дълбоки, от които излизаше много гаден, невидим и задушлив газ.



Стигнахме до една пукнатина, която беше доста широка и съответно доста рискова за прескачане. Бяхме точно на 3300м. Тук разумът ни се обади и групово решихме, че няма смисъл да си напъваме късмета и да рискуваме някой да падне в пукнатините.  Преди да тръгнем надолу, извадих знамето за да документирам изкачването и на този връх.
Обърнахме се и бавно започнахме да се спускаме по обратният път.




 Мислих, че сме единствените хора качили се този ден до горе, но от пушека изскочи този човек с фотоапарат в ръце. По натам срещнахме и цялата им група. Бяха около 10-тина човека, тежко екипирани с котки, пикели и каквото се сети човек, нужно за изкачването на поне 6 – хилядник J имаха си и водач, и до колкото разбрахме бяха от Андора.
Последни гледки в кратера.

 Времето беше напреднало доста, казахме по едно чао на вулкана и поехме доволни надолу по обратният път.




Стигнахме до забранителното въже, и се отдадохме на заслужена почивка, чай и слънчева баня.
Продължихме надолу, и видяхме работата на снегорина от сутринта.
Надолу се разкриха тези гледки. Сутринта нямахме възможност да ги видим заради мъглата.

Слънцето започна да се скрива зад съседният хълм и ни напомни, че трябва да побързаме със слизането си надолу. 


От тук нататък пътят е скучен. Следва безкрайно досадно слизане надолу. Пътят се вие като змия, и аз реших да го съкратя.  Започнах да вървя само надолу по най-прекия възможен маршрут, като следата ми беше права линия надолу. Най накрая стигнахме до паркинга при колата, точно навреме, за да хванем това.


Залезът беше прекрасен и огнен, точно като за вулкан чудесно заместваше липсата на лава.

В заключение ще кажа, че си заслужава всеки етап от пътуването. Вулканът е сравнително достъпен и не много труден за достигане. Изкачването е доста, но не невъзможно, отне ни около 11 часа в двете посоки с почивките и мотането за снимки. Може би лятно време няма да е толкова трудно, но и няма да е толкова красиво, целият склон е залят от засъхнала лава и пейзажът без сняг би изглеждал като лунен. Препоръчвам на всеки пътешественик при възможност, да посети това мистично място.



Това е трака от пътешествието: