Без да губим време, се качихме на колата и тръгнахме в посока запад, за да стигнем до набелязаният паркинг, където имахме среща с нашите приятели. Пътят е изключително живописен. Вие се като змия наоколо. Навсякъде се виждат колоездачи, мотористи, пешеходци, автомобили. Въпреки, че велосипедистите се пречкат по тесният път, никой не им подсвирква или да им се кара, те са си участници в движението и в Италия културата на шофиране е на висико ниво. След около 15- 20 минути стигнахме на най-високата точка между двете долини, където беше и въпросният паркинг.
Нашата кола пристигна първа на мястото, намерихме къде да паркираме, платихме си за паркинга и започнахме да оглеждаме околността, докато чакаме останалите да пристигнат.
Тук с Любо правим стойки и пози за пред камерата. По някое време пристигнаха и останалите. Изчакахме ги да наместят тяхната кола и да си извадят екипировката. След кратка консултация за да синхронизираме научената информация, вече бяхме готови да се впуснем в дебрите на приключението.
Информационната табела, оповестяваща началото.
Пътеката се вие в посока изток, в подножието на отвесна скала (в катеренето такива стени се наричат плочи), нищо интересно, планинска пътека, добре маркирана и с табели тук там, за да се ориентира по лесно туриста без карта. По тази пътека се върви около 30-40 мин. без да се променя надморската височина. Крайната цел беше един водопад, от който започваше истинската част от нашето приключение – Via ferrata Piscadu.
Тук се вижда водопада в перспектива, с червено съм маркирал от къде ни предстоеше да се катерим.
Бяхме малко по напред от останалите и докато ги изчаквахме, решихме да изследваме водопада, той се оказа огромен, което не си личеше в далечината.
Първи стъпки по “железният път”, тук имахме малък инструктаж за незапознатите, обяснихме им как и какво да правят и какво не бива да правят, прегледахме им осигуровките, поправихме там където имаше нужда и след двойна проверка направихме първите крачки.
Виа ферата мисля, че идва от латински, означава железен път. Измислен е през първата световна война, точно на това място, Доломитите, целта е била да се носят провизии на войниците които са се барикадирали по склоновете и са защщитавали позициите си. На изток от тази ферата на около 30 мин. от къмпинга, има други ферати, в които за запазени и тунели прокопани в скалата, има и землянки и други неща запазени от войната. Нашата ферата, представлява почти отвесна скала, по която са набити железни пръти, по които се стъпва, отделно от това, по цялото протежение има прекарано стоманено въже, за което се закача осигуровката и което трябвад а ти помогне ако случайно се подхлъзнеш или изпуснеш.
Нашата група запълзя нагоре, аз водих най- отпред, по средата сложихме Емо, а най- отзад назначихме Вени, да наглежда цялото шествие. Пътеката е накована по протежение на водопада. Самият водопад има две тераси, на първата тераса започва пътеката, а втората се намира по средата. След около 40 мин. стигнахме до втора тераса на водопада. Там открихме това. Огромна пряспа сняг в средата на август месец.
Аз и водопада, толкова съм малък пред красотата му.
Тук направихме кратка почивка, някои хапваха, други предпочетохме да изследваме наоколо.
Катето гледа замечтано . От тук долината е като излязла от приказките.
Открива се тази прекрасна гледка. Емо на фона на долината.
Цвете захванало се по склона.
Нашата малка група, седнала да почива и да се наслаждава на гледката.
Alta Badia в цялата си прелест.
След кратката почивка, запълзяхме отново нагоре.
Тук пътеката е строго вертикална, ако изпуснеш нещо, ще си го търсиш чак в къмпинга
Селфи с долината
Любо се радва на приказната гледка
Преспата от преди малко, огромната буца лед, от тук изглежда, като малка снежна топка.
Тук бях избързал малко напред, и реших докато изчаквам останалите, да извадя знамето. Това знаме е винаги с мен по време на пътешествия в чужбина.
Тук настигнахме група туристи, които много се мотаха по въжето, затова обявихме кратка почивка докато хората се поразминат, за да не си пречим.
След почивката, продължихме натам. Стигнахме до последната тераса, началото на водопада.
Тук оставихме групата да си почива, а ние, Любо, Емо и аз тръгнахме нагоре по реката, за да видим какво има нагоре. Там намерихме една хижа и езеро. След нас са тръгнали Димето и Вени, който ни настигнаха на хижата.След като поогледахме тръгнахме обратно към останалите. Тогава още не знаехме, че самата ферата също излиза на въпросната хижа, само че през доста по страшен път.
От тук се откри гледка, към последната част на виа фератата. На снимката се вижда финала, а именно въжен мост, издигащ се над 100-150 метрова бездна.
Тук с червено съм начертал от къде минава фератата.
Установихме, че групата не ни е чакала а са тръгнали, видяхме ги по стената да пълзят нагоре. Набързо взехме раниците си, които бяхме оставили и след 15-20 мин. ги настигнахме по стената. Тук имаше такива гледки.
След 20-30 мин. стигнахме заветният мост
Вени се забавлява по моста.
Гледката от моста.
След като се премине моста, свършва и фератата. Следва планинска пътека която те извежда на билото на планината за да видиш това.
След като излезеш на билото, пътят се вие между камънаци и ни води в посока към въпросната хижа и езерото.
Малко почивка и време за снимки около езерото
След 15-20 мин. почивка, хванахме добре маркирана пътека, която трябваше да ни изведе до паркинга с колите.
Минавахме през огромни преспи.
Аз се натъкнах на тази находка.
Също и на тази.
Пътеката се спуска през повечето време в сянката, и най – накрая излязохме отново на слънце.
От тук вече се виждаше паркинга и ние се забързахме натам.
В заключение бих казал, че Доломитите са страхотно място. Много красиви долини, всичко е добре подредено и устроено за туризъм. Зимно време има много писти за каране на ски, има лифтове и условия за всякакъв спорт. В Alta Badia се провежда и кръг от световното по ски. Масово туристите идват с каравани, и колелета.
Горещо препоръчвам който има възможност да посети това райско място.
ДОЛОМИТИ–VIA FERRATA PISCIADU (ЧАСТ ПЪРВА)
Няма коментари:
Публикуване на коментар